fallback

Поисканите от Русия гаранции за сигурност – обреченият диалог е по-добър от война

Приемането на гаранциите би било унижение за Запада, твърдят анализатори

13:28 | 20.12.21 г. 4

Русия поиска миналата седмица от НАТО и САЩ гаранции за сигурност. Те включват редица предложения, които вече бяха отхвърлени като неприемливи от Запада и на практика пренебрегват бившите съветски сателити в Източна Европа като субект на международните отношения. Това прави отрицателния отговор на НАТО и САЩ предизвестен, пише  в свой анализ Николай Станоев от БТА.

Диалогът между Русия и Запада, макар и предварително обречен на неуспех, все пак е полезен за Кремъл. И във всеки случай е нещо по-добро от военни действия, например под формата на ескалация на обстановката в района на конфликта в Донбас.

Руските предложения неслучайно бяха предшествани от покачване на напрежението около Украйна. Миналия месец Русия струпа десетки хиляди войници в района на украинската граница и американското разузнаване предупреди, че тя може да готви инвазия в съседната страна в началото на следващата година. Москва отрича да заплашва когото и да било и заявява, че има право да разполага войските си на руска територия където и когато и да било.

В резултат на целия този изблик на напрежение и повтаряща се реторика Русия все пак успя да постигне една своя цел: на 7 декември президентът Владимир Путин проведе видеоконферентен разговор с американския си колега Джо Байдън. Основната тема бе Украйна, като Байдън предупреди Путин за "безпрецедентни санкции" в случай на руска инвазия. Американският президент освен това не се съгласи с искането на руския си колега НАТО да се откаже изрично от приемането на Украйна за свой член - мъгляво обещание, което така или иначе е твърде далечна перспектива, предвид неуредените териториални проблеми на бившата съветска република.

За Кремъл виртуалната среща все пак бе възможност да представи Русия като важен фактор на световната сцена, както за пред други държави, така и за вътрешно ползване.

Ден след разговора си с Байдън Путин обяви, че Москва ще представи на Вашингтон и НАТО предложения в областта на сигурността.

В четвъртък - в навечерието на публикуването на руските предложения - генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг символно потвърди на среща с украинския президент Володимир Зеленски, че алиансът не приема искането на Москва да затвори вратата за Киев.

В петък Русия обяви официално какви гаранции иска от САЩ и НАТО:

- отказ от по-нататъшно разширяване на НАТО и от приемането на Украйна в Алианса;

- да не се разполагат допълнителни войски и оръжия извън държавите, в които те са се намирали през май 1997 г. (т. е. преди приемането на източноевропейски държави в блока) освен при извънредни случаи и със съгласието на Русия и членовете на НАТО;

- НАТО да прекрати всякакви военни дейности в Украйна, Източна Европа, Кавказ и Централна Азия;

- да не се разполагат ракети със среден и малък обсег, които могат да поразяват територията на другата страна;

- да не се извършват военни учения с повече от една армейска бригада в договорена гранична зона и редовно да се обменя информация за военните учения;

- да се потвърди, че страните не се смятат една друга за врагове, и да се изрази съгласие всички спорове да се решават мирно и при въздържане от употреба на сила;

- да се поеме ангажимент да не се създават условия, които могат да се възприемат като заплаха от другата страна;

- да се създаде гореща линия за спешни контакти.

Руските предложения, макар и в голямата си част да изглеждат като добри пожелания за мир, не съдържат нещо ново и на практика най-ключовите от тях, по-конкретно искането НАТО да се изтегли от Източна Европа и да не приема още държави от региона, вече бяха отхвърлени от Запада и от управляващите елити в някогашните съветски сателити.

Руският заместник-министър на външните работи Сергей Рябков, за когото Кремъл каза, че е готов да замине незабавно за преговори по проектоспоразуменията в неутрална страна, призна още в петък, че Съединените щати и Алиансът не са съгласни и реакцията им не е обнадеждаваща.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг все пак потвърди, че предложенията са получени и ще бъдат разгледани. "Всеки диалог с Русия трябва да отчита също безпокойствата (на Алианса) за руските действия, да бъде базиран на основни принципи и документи за европейската сигурност и да се провежда при консултации с партньорите на НАТО в Европа като Украйна", подчерта обаче Столтенберг.

Така на практика той отхвърли исканите от Москва гаранции. Съюзниците от НАТО вече "дадоха ясно да се разбере, че ако Русия предприеме конкретни стъпки, за да намали напрежението, ние сме готови да работим за укрепване на мерките за изграждане на доверие", добави в същото време Столтенберг. По този начин той намекна, че топката е в полето на Москва, от която зависи успокояването на обстановката около Украйна.

Руските предложения бяха отправени до САЩ и НАТО, но адресатът очевидно бе Вашингтон, който от гледна точка на Путин е истинският партньор за преговори. Позицията на Съединените щати, що се отнася до разработването на правни гаранции за сигурността в Евроатлантическия регион, ще бъде определяща, каза вчера руският заместник-министър на външните работи Александър Грушко. Той припомни тезата на Русия, че "в областта на военната сигурност Евросъюзът се намира под пълния контрол на НАТО", тоест, че ЕС е подчинен на САЩ.

Още в петък Белият дом предупреди Москва, че няма да обсъжда с нея европейската сигурност без своите съюзници на континента.

И макар да бе предварително ясно, че Съединените щати няма да се съгласят да намалят драстично военното си присъствие в Европа, съветникът на Байдън по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан изрази в петък готовност за диалог с Русия. При това, нещо по-важно отвъд обичайната реторика, той каза, че според последните оценки на американското правителство Путин не е взел решение да нападне Украйна. Макар да потвърди оценките на разузнаването на САЩ, че Русия "разглежда сериозно и планира на оперативно равнище" инвазия, Съливан все пак, за първи път от началото на новия изблик на напрежение, загатна, че няма да има атака.

НАТО няма да позволи на Русия да й диктува своите позиции, даде да се разбере, посещавайки вчера германски войници в Литва новата министърка на отбраната на Германия Кристине Ламбрехт. Тя подчерта, че за успокояване на ситуацията са необходими както дипломатически усилия, така и надеждни възпиращи способности на алианса. Нещо показателно, според публикация в германското списание "Шпигел" от събота командващият силите на НАТО в Европа, американският генерал Тод Уолтърс, е поискал алиансът да установи военно присъствие в България и Румъния, както вече е направил в Полша и балтийските страни след анексията на Крим от Русия. 

И така, Западът очаквано на практика вече отхвърли новите стари предложения на Москва, които според британския вестник "Гардиън" са своеобразен опит за официализиране на руска сфера на влияние в Източна Европа.

Приемането на гаранциите би било унижение за Запада, казва професор Герхард Мангот от Университета на Инсбрук.

В същото време австрийският политолог, един от най-авторитетните анализатори на руската политика, призовава за продължаване на диалога в опит за сближаване на позициите.

В момента НАТО така или иначе не иска да приема за свои нови членове страни, които граничат с Русия, заявява Мангот.

Украйна и друга прозападна бивша съветска република с евроатлантически амбиции - Грузия, не могат да се присъединят към Алианса, със сепаратистките конфликти с подкрепяни от Москва сили, в които са въвлечени. А самият Байдън изключи възможността Съединените щати да изпратят войски, за да защитят Украйна при евентуално руско нападение.

И така, при цялата реторика, на практика няма реална промяна в позициите на Москва и Вашингтон. А руска инвазия в Украйна е крайно малко вероятна, поне в близко бъдеще. САЩ и Русия продължават да водят някакъв диалог, макар и предварително обречен на неуспех. При всички случаи обаче той е по-добрият вариант, отколкото да се воюва, а и осигурява известна стратегическа стабилност. За Москва той е от значение и доколкото той я утвърждава като важен фактор в международните отношения и може да бъде представен от Кремъл пред руското общество като успех. Освен това Русия ще може да продължи да обвинява Запада, че той е този, който я заплашва и подкопава сигурността в Източна Европа.

Все пак по всичко изглежда, че тези контакти ще продължат и догодина. А пробив не може да се очаква, докато няма промяна в стратегическото съотношение на силите. Или някаква еволюция в позицията на Москва, тъй като във външната политика на САЩ до голяма степен има приемственост, независимо коя от двете водещи американски партии - демократите или републиканците - е на власт във Вашингтон.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 02:58 | 14.09.22 г.
fallback